Какво е значението на сънищата?
Значението на сънищата
Какво искат да съобщят нашите мечти? Отговор на най-често срещаните въпроси за значението на сънищата от учения par excellence на очарователния свят на сънищата. Интервю с професор Роберто Пани, професор по клинична психология в Университета в Болоня, автор заедно с професор Марко Казонати от Il Sogno
Какво е мечта?
Процесът на сънуване се състои от симулация на преживяването, което включва възстановяване на личното минало на сънуващия. Сънищата са израз на способността на нашия мозък да решава проблеми и да планира действия и ориентация в околната среда.Защо помним някои сънища, а други - повечето - не оставят следа?
Споменът за съня, това е, което остава от съня, зависи от функцията, която са изпълнявали по време на процеса на сънуване. Повечето сънища не помнят защо са изчерпали функцията си да ни детоксикират от малките стресови събития през деня. Сякаш са изпълнявали функцията на метаболизиране на ежедневните преживявания (или от предишните дни): по този начин те са възстановили собствената си идентичност. С други думи, сънят е много специфична мисловна дейност, която служи за „свързване на двата края“ по отношение на основния образ, който човек има за себе си.Сънищата, които се запомнят, тези, които помним на практика, имат по-показателно и дълбоко значение. Ако си спомнят, това е защото не са завършили своята функция да усвояват някои значими събития от ежедневието си и следователно остават в съзнание. Малко като да се каже, че те остават в „възлите на гребена“ между съня и съзнанието. Но това не означава, че сънищата се отнасят до травматични или силно стресиращи и драматични събития.
Вярно ли е, че няма нощи без сънища?
Да, вярно е, освен ако субектът непрекъснато не се събужда и измъчва.Вярно ли е, че всички мечтаем?
Сънят е вид мисъл, която при липса на съзнателна бдителност следва своя собствена логика, различна от тази на будността. Той има собствен синтаксис и граматика, съставен от свободни връзки, кондензации, субектни измествания, символни трансформации без видима логика. Когато спим, имаме повече време да мислим, да фантазираме и да представяме преживявания, с които не сме се примирили. Нашият ум търси ред, убеждение, за да възстанови образа ни. Като ги сънуваме, ние се опитваме да усвоим, подредим преживявания според определена логика, която може да ни развесели: по този начин ние им даваме временно усещане. Можем да кажем, че всички мечтаем, защото всички по някакъв начин мислим.Вярно ли е, че не се знае защо сънувате (както не е известно в неврологията защо спите)?
Не. Известно е, защото сънуваме и спим: почиваме, за да детоксикираме психофизическия организъм от токсините на тялото и ума (призраците, които опияняват ума ни).Вярно ли е, че обикновено има някакво вътрешно неразположение в произхода на сънищата?
Не, това не винаги е така. Някои стресови събития, които не се метаболизират, генерират тревожност и следователно тревожни сънища. Но не е автоматично всички сънища да произтичат от вътрешно неразположение. Има сънища за щастливи ситуации, които обаче могат да изразят продължаваща промяна в нечие съществуване, например сънуваш бременност, женитба, нова любов, успешна работа, всички събития, които изискват внимание и мисъл.Сънят ли е един и същ или различен за всеки от нас?
Сънищата представляват мислите ни през тази конкретна нощ и са силно променливи. Често те служат физиологично и психологически, за да поддържат нашата синтетична идентичност на хората и да ни помогнат да коригираме това, което все още не е фиксирано. Някои сънища се забравят, защото са изпълнили функцията си да пренареждат „файловете“ на ума, други остават в паметта за определено време. По-специално, ние помним тези смислени сънища, защото те все още не са завършени или не са разрешили това, което ни беше предложено. Често сте се събуждали и сънят ви може да не е завършил с вашата освежаваща функция.Можем ли да кажем, че сънищата са представителни за нещо и можете ли да обясните какво влияе на това, което сънуваме?
Към изложения по-горе дискурс може да се добави, че сънищата имат субективна специфика, базирана и на неврофизиологичното състояние на субекта.Например,можем да преценим колко REM фази сънува субектът за часовете сън, които действително е спал: REM фазата (бързо движение на очите) се нарича пароксизмална, защото въпреки че има нулев мускулен тонус, тя позволява яснота на мисленето на конкретни сънища в сравнение с останалите 4 етапи на сън. Значението на сънищата естествено зависи и от интрапсихичния свят на самия субект, тоест на сънуващия. За последните имаме предвид комплекса от вътрешни събеседници, тоест героите, които играят роля в нашата психика и заемат сцената на съня. Те може да са извлечени от преживявания от минали срещи, дори много отдалечени, и могат да бъдат преживени субективно като добри или лоши, точно както в приказките. Следователно в съня сякаш се провежда диалог с Егото, тоест психическия представител на централната нервна система, който по конвенция и символичен пример считаме за наш главен режисьор, наблюдател и протагонист на самите сънища.Начинът, по който живеем преживява, произтича от внушенията, които нашите вътрешни характери ни дават и от това как можем да ги посредничим. Например, ако вътрешните характери, особено тези, извлечени от миналото, са много садистични, преследващи и виновни, вътрешните гласове, които ни говорят, преобладават над егото: Азът страда и се разболява. И следователно има вероятност да се появят мъчителни сънища, които имат характера на кошмара, което също може да доведе до събуждане. Обратно, когато вътрешните герои ни се доверяват, те могат да повишат самочувствието ни, настроението ни е по-високо и е по-вероятно да имаме по-малко тревожни сънища.