Адвокатът на Джефри Дамер: Биография на Джералд Бойл, сега, Wiki
Джефри Дамър, американски сериен убиец и сексуален престъпник, който уби 17 мъже по наистина ужасяващ начин. По-късно Дамър е осъден на шестнадесети доживотен затвор за допълнително убийство, извършено в Охайо през 1978 г. По време на процеса той е класифициран като нормален поради диагноза гранично разстройство на личността, шизотипно разстройство на личността и параноидна шизофрения. Дамър беше признат за нормален по време на процеса, с присъда за петнадесет от шестнадесетте убийства, които е извършил в Уисконсин и присъда от петнадесет доживотни затвора на 17 февруари 1992 г.
Адвокатът на Джефри Дамер: Джералд Бойл
Джералд Бойл беше нает от бащата на Джефри Дамер, Лайънъл, за да защитава сина му. По искане на Бойл, Дамер се подложи на серия от психологически оценки преди предстоящите съдебни изслушвания. Тези оценки разкриха, че Дамер таи дълбоки чувства на отчуждение.
Втората оценка два месеца по-късно разкрива, че Дамер е импулсивен индивид, подозрителен към другите и ужасен от липсата на постижения в живота си. Неговият пробационен служител също се позовава на диагноза от 1987 г. на Дамер, страдащ от шизоидно разстройство на личността, за представяне пред съда.
Джералд Бойл защитава Джефри
Процесът продължи две седмици. На 14 февруари и двамата адвокати изнесоха заключителните си аргументи пред журито. На всеки адвокат беше позволено да говори по два часа. Защитникът Джералд Бойл спори първи.
Позовавайки се многократно на показанията на професионалистите по психично здраве - почти всички от които бяха съгласни, че Дамър е бил засегнат от психично заболяване - Бойл твърди, че натрапчивите убийства на Дамър са били резултат от „болест, която той е открил, а не е избрал“.
Бойл описва Дамър като отчаяно самотен и дълбоко болен индивид, „така че извън контрол, той не може повече да съобразява поведението си“.
Затворът на Джефри Дамер
През първата година от лишаването от свобода Дамер беше поставен в изолация поради опасения за физическата му безопасност. Той беше преместен в по-малко охраняемо отделение, където му беше възложена двучасова ежедневна работа по почистване на тоалетния блок.
Според семейството на Дамер той отдавна е бил готов да умре и е приел всяко наказание, което може да изтърпи в затвора. Освен че баща му и мащехата му поддържаха редовен контакт, майката на Дамер, Джойс, също поддържаше редовен контакт със сина си. Преди ареста му двамата не са се виждали от Коледа на 1983 г.
Джойс разказа, че в седмичните си телефонни обаждания, когато изразяваше загриженост за физическото благополучие на сина си, Дамер отговаряше с коментари от рода на: „Няма значение, мамо. Не ми пука, ако нещо ми се случи.